„ОСТАВИЛА ТОНКОЕ ЖАЛО...”
Сергей Николаевич Марков (1906-1979 г.)
Перевод с русского языка на болгарский язык: Красимир Георгиев
В МЕН ТЪНИЧКО ЖИЛО
В мен тъничко жило запрати
златиста пчелица и спря,
то още трептеше, когато
летящата вече умря.
Но как тъй добиха пощада
след слънчеви дни и мъгла
двуногите хлъзгави гадове,
в сърцето ми впили жила?
Ударения
В МЕН ТЪНИЧКО ЖИЛО
В мен тъ́ничко жи́ло запра́ти
злати́ста пчели́ца и спря́,
то о́ште трепте́ше, кога́то
летя́штата ве́че умря́.
Но ка́к тъй доби́ха пошта́да
след слъ́нчеви дни́ и мъгла́
двуно́гите хлъ́згави га́дове,
в сърце́то ми впи́ли жила́?
Превод от руски език на български език: Красимир Георгиев
Сергей Марков
ОСТАВИЛА ТОНКОЕ ЖАЛО...
Оставила тонкое жало
Во мне золотая пчела;
Покуда оно трепетало,
Летунья уже умерла.
Но как же добились пощады
У солнца и ясного дня
Двуногие, скользкие гады,
Что жалили в сердце меня?
ХОЧ ЖАЛО ТОНКЕ ЗАЛИШИЛА... (перевод с русского языка на болгарский язык: Петр Голубков)
Хоч жало тонке залишила
В мені десь бджола золота,
Та, поки воно тремтіло,
Померла комаха вже та.
То ж як домоглися пощади
У сонця і дня, що мине,
Двоногі, слизькі оті гади,
Що жалили в серце мене?
---------------
Руският поет, писател, етнограф и пътешественик Сергей Марков (Сергей Николаевич Марков) е роден на 30 август/12 септември 1906 г. в с. Посад Парфентиев, Костромска губерния. Първото му публикувано стихотворение е от 1920 г. във в. „Красный вестник”, а първата му столична публикация е през 1927 г. в сп. „Красная нива”. Публикува стихове, разкази, фейлетони, очерци и статии в издания като „Маяк степи”, „Мир труда”, „Рабочий путь”, „Советская Сибирь”, „Сибирь”, „Сибирские огни”, „Звезда Севера”, „Комсомольская правда” и др. През 1932 г. е осъден на три години каторга с обвинения за създаване на контрареволюционна групировка и е заточен в лагера Мезен в Архангелск, но през следващата година е освободен след ходатайство на Максим Горки. През 1936 г. отново е арестуван и изпратен в Таганския затвор. След освобождаването му участва в сухопътни и морски полярни експедиции, прави няколко важни историко-географски открития. Действителен член е на Географското общество на СССР (1946 г.). Член е на Съюза на писателите на СССР (1947 г.). Работи във в. „Правда Север”, в. „Вечерняя Москва” и в. „Акмолинский вестник”. Живее и работи в Москва. Автор е на книги с поезия и проза, сред които стихосбирките „Радуга-река” (1946 г.), „Золотая пчела” (1959 г.), „Земные корни” (1961 г.), „Небесные горы” (1961 г.), „Стихотворения” (1965 г.), „Топаз” (1966 г.), „Стихотворения” (1971 г.), „Серебряный простор” (1978 г.), на книги с разкази, повести, романи и повествования за великите географски открития като „Голубая ящерица” (1929 г.), „Арабские часы” (1931 г.), „Солёный колодец” (1933 г.), „Миклухо-Маклай” (1938 г.), „Люди великой цели” (1944 г.), „Юконский ворон” (1945 г.), „Повесть о Великом Охотнике” (1946 г.), „Русские люди на Курильских островах” (1946 г.), „Русские на Аляске” (1946 г.), „Подвиг Семёна Дежнёва” (1948 г.), „Идущие к вершинам” (1963 г.), „Земной круг: Книга о землепроходцах и мореходах” (1966 г.), „Вечные следы: Книга о землепроходцах и мореходах” (1973 г.), „Тамо-рус Маклай” (1975 г.), „Летопись” (1978 г.), „Серебряный простор” (1978 г.), „Рыжий Будда” (публикуван през 1989 г.) и др. Умира на 4 април 1979 г. в Москва.